Момчилова крепост

История, мит и легенди

За Момчиловата крепост съществуват също не малко легенди. Смята се, че преди да падне под турско владение, хората са успели да изнесат тонове злато от нея, които са скрили в неизвестна и до момента пещера. Момчил войвода или Момчил юнак, както е известен в някои източници, е реална историческа личност. Роден е и е живял през XIV век в Родопите и е известен като закрилник на планината.

Крепостта е изградена по времето на император Юстиниан I (управлявал 527-565 г.), който предприема грандиозно военно строителство на територията на целия Балкански полуостров и създава няколко укрепителни линии – около столицата Константинопол, Родопска, Старопланинска и Дунавска. Укрепителното съоръжение е наследник на тракийско скално светилище от края на V хил. пр.Хр. То е разположено на най-високата точка в землището на крепостта и от него се разкрива панорама към връх Голям Перелик (2191 м), кулата „Снежанка” на Пампорово, националната астрономическа обсерватория „Рожен” и връх Свобода (1943 м). Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север: крепостта Калето в местността Турлука, северно от гр. Смолян и крепостта Козник - южно от гр. Рудозем.

Съществуването на крепостта е сравнително кратко. Тя е опожарена от славяните и около XI в. е възстановена. През 1343 г. преминава във владение на родопския владетел Момчил. Тогава се споменава под името Подвис. Играе роля на укрепително съоръжение до османското нашествие в края на XIV в. Тогава отново е опожарена и не е възстановена.

Независимият родопски владетел Момчил, чието име носи крепостта днес, е по произход българин, намесил се през първата половина на XIV век в междуособиците за византийския престол. Императрица Ана Савойска го удостоява с титлата деспот. Обявен е за севастократор от император Йоан Кантакузин и получава във владение крепостите Подвис и Св. Ирина. По-късно превзема крепостта Ксанти и я прави своя резиденция.